Постинг
21.07.2010 15:30 -
Ден втори. Топъл чай с мед и се старая да ме има.
Автор: lovemenot
Категория: Лични дневници
Прочетен: 580 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 21.07.2010 15:31
Прочетен: 580 Коментари: 0 Гласове:
5
Последна промяна: 21.07.2010 15:31
Събуждам се преди алармата на телефона. Отварям очи, затварям очи. Дишам. После се сещам за снощния разговор и изведнъж съм се събудила в свят без него. Затварям очи. Моля, преживейте този ден без мен. Но няма кой да ме чуе. Насилвам се да стана, да си измия зъбите, да се облека. Дори правя бегли опити да се разбързам. Твърде бегли. Закъснявам с 10 минути, което не ме впечатлява особено. А може би, би трябвало. Без него и без работа би станало съвсем терсене. Пия топъл чай с много мед и си пожелвам сладки дни. С лек сарказъм. Че ще са топли е ясно.
А всъщност нещата не са толкова трагични. Не знам дали съм порастнала или съм преживяла достатъчно, или ми е писнало да преодолявам някого. Всяка стъпка ми се струва почто рутинна. Най-важното е да не говоря с него и да не го виждам. Но социопатското настроение е изчезнало. Подновявам си акаунта във фейсбук. Пускам скайп и телефоните. До следващия път, когато реша, че искам да съм сама.
Искам да се превърна на малка капсулка, която да сънува море. И да остане само пяна от дните без него, която да заличи самотните ми летни стъпки по пясъка.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 23
Архив